Костницата на Бачковския манастир

По време на своето управление цар Иван Александър (1331-1371) отново присъединил към България териоторията около Бачковския манастир, като манастира той разширил и обдарил богато със земи. Тогава била преустроена и костницата на манастира.

В една от нишите в ниската част на притвора са изобразени ктиторите на манастира - Григорий Пакуриян и неговият брат Абазий, а в друга ниша монасите Григорий и Гавриил. Образът на цар Иван Александър - покровител на църквата на свети Йоан Богослов (Костницата), заема северната ниша в горните части на притвора. В южната ниша са изобразени светите равноапостолни Константин и Елена. Фреските се намират в лошо състояние.

Най-голям интерес представлява изображението на Иван Александър. Царя е представен фронтално, в цял ръст, с корона на главата, придържана от два ангела. На тях има поясно изображение на света Богородица. Българския цар е представен в поза, характерна за императорски портрет. В правата си дясна ръка той държи скиптър, накрая с кръст, а в лявата - присвита към гърдите - свитък. За това колко огромно било византийското влияние по това време в България свидетелствува и факта, че даже надписа (сега унищожен) бил направен на гръцки език: " Йоан Александър во Христа бога благоверен цар и самодържец на българи и гърци ". Одеждата на царя възпроизвежда до най-малките детайли византийските императорски одежди. Иван Александър е облечен в червена далматика, осеяна със скъпоценни камъни, лорос и камилафикион, също както Йоан VI Кантакузин в миниатюра от Парижкото Евангелие. Но не толкова одеянията водят равнодушието на художника към заобикалящата го действителност. Самият образ на царя свидетелствува за това. Широкия овал на лицето, очите, носа и брадата са очертани с твърди плътни контури. Изрисуването на лицето , косите и брадата напомнят стила на изобразяване на ктиторите в Земен, Несебър, Марковия манастир, Матейче, които се отнасят все към XIV век.

В портретите на стената на Бачковската костница е представен цял ред от покровителите на манастира, като се започне с Григорий Пакуриян и се завърши с Иван Александър, и косвено е отразен интереса към историята, която се зараждала в тази епоха. Разглежданите образи са лишени от индивидуалност, в тях няма и следа от духовен живот. Те са обезличени и схематизирани. Отсъствието на каквато и да била индивидуална характеристика, показва че художникът се е стремил да създаде представителни портрети с подчертано декоративна ценност. Това се потвърждава и от одеждите на братята Пакурияни. Те носят еднакви одежди - туники, които не съответстват на различното им обществено положение. "Великий доместик" така както и магистър Абазий. Разнообразието се явява чисто декоративно - мантията на единия брат е червена, а туниката синя: у другия брат - обратно. Вниманието на художника не е съсредоточено към реалистическото отражение на действителността, а е устремено към стилизация и схематизация, в калиграфическа красота. Във втората половина на XIV век тази подчертана линейност започва да стеснява живописния стил и направлява неговото развитие с калиграфически ефекти.
 
Copyright 2003-2011 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев