Манастир "Въведение Богородично и Св. Пантелеймон" - село Агиа, Гърция

След като минахме през град Лариса, за което ще разказвам на друго място, започнахме изкачването към манастира "Св. Пантелеймон".

Той се намира до село Агиа - нормалното гръцко село - хубави едноетажни, най-много двуетажни бели къщи с големи тераси, големи и поддържани дворове, задължителните маслинови горички, които по това време на годината изобилстваха от умишлени пожари (вероятно за прочистване), пикапи и мини моторчета пред всяка къща, минимум три храма, единия от тях задължително с размерите на някой митрополитски храм в България.

В района на град Лариса има изключително голяма концентрация на манастири - може би над 30. Някой от тях са недействащи, но специално в манастира, в който отивахме братството беше 5 човека. Интересно е да се отбележи, че болшинството манастири са средновековни 12-15 век.

След като минахме селото, продължихме да се изкачваме по склона, и на няколко километра се намира манастира. За щастие в него служеше един българин - отец Ивайло от Варна, който по незнайно какви причини беше тук, заедно с презвитерата си, която бе в напреднала бременност и се отдаваше повече на покой.

Самия манастир в никакъв случай не бе голям - по-скоро скромен, малък, с малки сгради, средноголяма църква. По разказите на отец Ивайло до преди няколко години манастира не е бил функциониращ, но отскоро под духовната опека на един старец братството е започнало да се събира.

С влизането си в манастира, веднага усетихме строгостта на манастирския живот. Отец Ивайло ни предупреди, чинно да поискаме благословия от игумена на манастира и да влезем в храма на вечерня. Храма е посветен на "Рождество на Пресвета Богородица" и е много, много стар. Стенописите са автентични, стари, но запазени.

Унесени в прекрасните песнопения, не усетихме как дойде време за вечерята. Практика е в манастирите да те черпят локум, на входа на манастирския храм, или да предлагат вечеря.

Влязохме в манастирската трапезария, която се намираше точно срещу входа на храма. Последва молитва преди хранене и започнахме да се храним. Вечерята се състоеше изцяло от постна храна. Боб, трушия, сладка баница, маслини и чаша студена вода. Всичко бе прекрасно и невероятно вкусно.

Една жена и няколко от братята усърдно носиха храна, сервираха, отсервираха, питаха кой иска допълнително. Изобщо отношението бе такова, сякаш, че скъп гост е дошъл в нечий дом и домакина прави всичко по силите си с радост да му предостави пълен комфорт и уют.

След вечерята отправихма благодарствена молитва към Господ за предоставената ни храна, и игумена на манастира ни каза няколко напътствени във вярата слова, преведени от отец Ивайло. От осанката на всеки един от братята в манастира лъхаше спокойствие, увереност, духовност, сила.
 
Copyright 2003-2011 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев