Поклонническо пътуване до Кремиковски и Сеславски манастир - 26.05.2011

Тези два манастира бяха в програмата на стажуването ни в края на първи курс на магистърската програма, която карам. Намират се близо до комбината Кремиковци (както красноречиво говори името на първия), североизточно от София.

И така уговорката ни беше да се чакаме с гл. ас. д-р Павел Павлов, който всъщност е ръководител на магистърската ни програма "Християнско поклонничество", както и с останалите колеги в 9:00 сутринта пред Богословския факултет и да тръгнем оттам.


Натъкмихме се и тръгнахме. Без особени проблеми излязохме от София и поехме по пътя за село Кремиковци, което се намира точно между комбината (който е все още в полето) и манастира (който е в планината).

Самото село е по-скоро малко градче, построено и достроявано за нуждите на работниците от комбината, който е нещо грандиозно като размери. Пресякохме го и продължихме към манастира, който се намира в северна посока. След няколко километра изкачване пред нас се изправи и самия Кремиковски манастир "Св. Георги".

Не е от най-поддържаните, но все пак не е и пред срутване (макар, че някой от сградите в него са в трагичен вид и състояние. Видяхме една възрастна монахиня, не разбрахме дали тя е единствената в манастира.

Влязохме вътре и започнахме да действаме по задачите си, а именно едно комплексно и детайлно опознаване на всичко, което превръща манастира в толкова желана поклонническа дестинация. В манастра има две църкви - средновековна, посветена на "Св. Георги", както и по-нова, посветена на "Св. Богородица". Освен тях в ляво от входа има и нов параклис, посветен на основателя на организираното монашествео Св. Антоний Велики.

След като приключихме лекцията-диалог в средновековния храм, част от практическия ни стаж, поклонихме се и в другия храм, като изпяхме тропара на св. Богородица и започнахме полека да се подготвяме за посещение на другия манастир - Сеславския.

ГАЛЕРИЯ - тук

---------

Самото поле около София, както и пояса от планински вериги са били притегателен център за монасите още от първите векове на разпространение на християнството по тези земи.

Неслучайно манастирите около София са наричани "Мала Света Гора".

Слязохме отново през село Кремиковци, търсейки пътя за другото близко село - Сеславци. Объркахме го леко, но слава Богу всичко мина бързо и не след дълго се движихме в правилната посока.


Сеславския манастир отдавна не е функциониращ, понеже през 50-те години там е разработена мина и достъпа до него е бил забранен.

Това е дало своите резултати и самите жилищни постройки, скоро са се срутили и е останала единствено средновековната манастирска църква със уникални стенописи. Понеже тя е заключена и ключа се взима от кметството в село Сеславци, минахме през там. Кметицата - много лъчезарна жена ни го даде и ни поздрави, че сме обърнали внимание на такава културно-историческа ценност в нашия стаж.

Пътя към манастира се вие отново на няколко километра нагоре в планината, почти подобно на пътя, който изминахме до предния манастир. Тук обаче на около 2 километра преди манастира асфалта свършва и започва черен път и то доста сериозен. Добре че бяхме с джипове, та всичко мина наред.

И така, не след дълго, манастирския храм се показа пред очите ни. Сам, изоставен, като поредната тъжна гледка - символ на глупостта и безразсъдството ни спрямо нашата си култура и история, нашето достойнство и самобитност. Вътре има уникални стенописи със огромна стойност. Все още има надежда те да бъдат спасени и дано се действа в тази насока. Тук, в храма проведохме втората част от нашата лекция-диалог и след като приключихме се разходихме из бившия манастир. Останките от сградите бяха се срутили в дерето и сега само камъните и парчетата дървен материал свидетелствуваха за миналото величие на тази света обител.

След като поседяхме малко, потънали в мълчание, вероятно всички мислейки си за това как сме допуснали тази трагедия да се случи и още по-тъжното, че това далеч не е прецедент, се отправихме към София, приключили работата си за деня. Оставихме ключа в Сеславци и по обратния път ни посрещна със своите големи индустриални зони столицата на България.

ГАЛЕРИЯ - тук
 
Copyright 2003-2011 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев