Манастир "Св. св. Кирик и Юлита" - град Сидерокастро, Гърция

Сидерокастро е един град, който през годините е менил многократно господарите си - българи и гърци. Намира се на десетина километра от КПП "Кулата", но въпреки близостта му до България си личи чистотата, наредбата и белезите на верова идентичност на гърците - храмовете.
Манастира е на един хълм над града, като в близост до него е и крепостта на хълма "Хисар". И така в хладния ден на април, след като цял ден валя дъжд ние се качихме до манастира, като последна спирка от тридневното ни пътуване из Гърция.



Първото нещо, което ни направи впечатление бе, че това е не манастир в нашия смисъл на порутена едва държаща се на основите си сграда, а модерна и изпълнена в традиционен църковен архитектурен стил сграда, оградена отвсякъде с маслинови горички. Времето беше ужасно колебливо и всяка минута навън без дъжд беше истински бонус. Затова без да губя време още с паркирането тръгнах на фото обиколка.

Първото нещо, което ми направи впечатление беше, че от северната страна на манастира беше започнат огромен строеж. Подминах го и направих снимки на крепостта, намираща се северозападно от манастира крепост на хълма "Хисар". През Средновековието това място е било арена на много значими военни събития, като едно от тях е битката на цар Самуил с Василий ?? "Българоубиец". От старите крепостни съоражения, днес са останали малка част от стените и една от крепостните кули. Продължих на запад и малко под манастира имаше един храм-параклис "Св. Георги" (галерия), когото заснех и освен него направих няколко много хубави кадри към града, който от тази позиция се беше разстелил пред мен като на длан.

След снимките веднага се отправих към манастира и преди да се влезе в пояса от нови манастирски сгради отново минах покрай тази голяма постройка, за която споменах по-рано.

Оказа се, че това е новостроящия се манастирски храм, посветен на свети Макарий Коринтски.

Въпреки, че беше в строеж и основния му етаж беше почти недовършен, криптата беше отворена и вътре всичко беше ослепително красиво, ново и поддържано.



Вътре в самия двор, двама строители слагаха керемиди на чисто нов малък храм, в който направих няколко кадъра. В него имаше отново, както в повечето манастири в Гърция голяма мощохранителница. Никой не те спира да снимаш, никъде няма евтини намачкани листчета, ксерокопирани и избелели, на които да има рисунка на камера и апарат и ценови параметри срещу тях. Тишина, спокойствие, вяра.

В църковния магазин, който бе много чист, подреден, с много голям асортимент на църковни стоки (литература, броеници, икони и други църковни сувенири) продаваше една монахиня, която в последствие ни обясни следното:

Манастира е една от най-големите школи за женско източно-православно пеене. До скоро в манастира е имало сестринство от около 60 монахини, които обаче по незнайни за нас причини вкупом са се преместили в манастир, близо до Атина. Останала е само майката игуменка с която говорихме, но тя беше категорична, че скоро в манастира пак ще има стабилен духовен живот, понеже чакала около 15 монахини, но не разбрах от кой манастир в Гърция.

Дъжда обаче напираше и всеки момент щеше да завали, си взехме довиждане с майката-игуменка и тръгнахме към границата.

10 километра... А сякаш делят две вселени... В България отново започнахме да се срещаме с познатия печал и запустели селски храмове... И като си задавам въпроса защо? Ами много е просто. Защото нямаме национална кауза. Боже опази, каква кауза, та ние дори съседите си не познаваме и не поздравяваме...
 
Copyright 2003-2011 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев