Свещеници

• 1835-1837 г. – свещеник Василий
• 1837-1838 г. – свещеник Матейко
• 1838-1839 г. – йеромонах Леонтий
• 1839-1853 г. – йеромонах Синесий
• 1853-1856 г. – йерей Константин
• 1856-1884 г. – свещеник Манол
• 1885-1914 г. – свещеник Марин
• 1914-1924 г. – протойерей Христо
• 1925-1952 г. – протойерей Евстати
• 1952-1972 г. – протойерей Ангел
• 1972-1985 г. – свещеноиконом Васил и ставрофорен свещеноиконом Петър
• 1985-1998 г. – свещеник Николай /Рангелов/
• 1998-2005 г. – свещеник Николай /Тодоров/
• Септември 2005 г. - Август 2006 г. - свещеник Станимир Минков
• Август 2006 г. - свещеник Виктор Христев (действащ свещеник)
  
  

След освещаването на църквата трябвало да се уреди и въпроса за енорийски свещеник. Владиката казал на настоятелите, че ще им изпрати временен свещеник от Пловдив и ако го удобряли щял да им го остави за постянно. Настоятелите и другите християни помолили владиката да им ръкоположи за постоянен свещеник Дима Пакулят, а докато той изучел службата можело да служи свещеника от Пловдив. Чепеларци много прехвалили Пакулят, като между другото казали, че той бил много учен човек, защото предсказвал бъдещето, познавал времето по звездите и дори изцерявал болни. Митрополит Никифор, след като ги изслушал се намръщил и рязко казал:
- „ Човек, който събира около себе си дяволите и с тях лягя и става, не може да стане свещеник. Аз ще ви пратя истински свещеник- Божий служител, а не дявол.”
След тази реакция на владиката настоятелите оставили на Негово Високопреосвещенство да постъпи така както реши за добре.