Храм "Св. Атанасий Велики"

Преди сръбското възстание, чепеларските християнски първенци, помолили Кара-Ибрахима да им съдействува за направата на църквата в Чепеларе; обаче, Кара-Ибрахим не искал да се съгласи под предлог, че строежа на цървреме и за нея, ала за сега ще правите измет на вярата си кото се тите.”-отец Никола Узунски бил свещеник в село Широка лъка и отговарял за целия рупчоски /родопски/ край в който влизало и село Чепеларе до построявянето на църквата в него. С тези си думи Кара-Ибрахим приключил разговора си с първенците относно желанието им да си построят храм в с.Чепеларе. По късно обаче времената и обстоятелствата се променква е трудна работа, защото трябвало царски ферман; освен това, трябвало да се намесят в тази работа пловдивският „КАРАБАШ”-(владика), и много други хора, а Кара-Ибрахим не желаел да се меси в рупчоските работи софти и карабаше. „Ако поп Никола е остарел найдете друг чилек и го сторите поп, ала немойте настоява за градене на чьорква. Ще дойде или.

След руско-турската война, през 1828-1829 година и свалянето на Кара-Ибрахим, християните в Рупчос се пробудили в духовно и културно отношение. Султан Махмуд II се захванал да осъвременява управлението в царството си, и между другото издал наредба с която разрешавал на християните свободно да изповядват своята религия и да строят църкви и училища. В Рупчос първи започнали да строят свои църкви жителите на Чепеларе, Широка лъка и Павелско. За тази цел, те през 1833година изпратили пратеници до тогавашния пловдивски митрополит Никифор. От Чепеларе били изпратени Узун Харит и Калин Шерко. За избора на пратеници по видните чепеларски християни една вечер свикали тайно събрание в дома на Узун Харит. Съвещанието било тайно, защото християните се страхували да не би мохамеданите, като разберат за желанието да го осуетят и прекъснат. През нощта, когато било съвещанието, Муржовският син Х. Златил излязъл по някаква работа одерките, но не забелязал, че нямало парапет, подхлъзнал се и паднал долу на каменния път. Разминал се само със счупване на врата, но и след като оздравял останал инвалид с изкривен врат за цял живот.

Митрополит Никифор приел присърце молбата на родопчани и през следващата 1834 година, чепеларци, широколъчани и павелци получили радостната вест, че им се позволява да си построят църкви. В съобщението се казва, че църквите трябвало да построят на църковища /клиси-ери/, защото иначе щели да нарушат издадените ферман и ирадета.

По въпроса на кое място да се построи църквата, чепеларските християни заемат две страни. Сивковци, Марчовци и Бельовци настоявали църквата да се построи на могилата „Св.Атанасий”(между Сивковската и Марчовската махали). Обаче Долномахалци искали църквата да построи на малката равнина(оброчището) в тяхната махала. Спора се засилил, ала мохамеданите бързо се примирили и обидинили двете страни. Влиятелният и фанатичен Молла Мустафа, чиято къща била разположена срещу могилата, като научил за какво спорят Сивковци, Муржовци и Метаксиновци, казал „Ножове ще играят и кръв ще се лее, ако някои вземе да копае и гради черква срещу моята къща!”
А другите мохамедани се разбунтували като научили, че християните ще строят църква. А когато имамът разбрал казал на Хаджи Златил, че в това село нито ще се пее, нито камбана ще звъни.
- Ще видим! отговорил Х.Златил и наредил да се свика второ тайно събрание в дома на Узун Харита.

След кратко обсъждане двете страни на спора стигнали до консенсус и решили църквата да се построи на оброчището в Долната махала, но да бъде посветена на „Св.Атанасий Велики”. Работата трябвало да започне веднага и на 16-септември 1834 година всички християни се събрали на оброчището и започнали да работят с лостове, чукове, мотики и лопати. Едни започнали да къртят камъни, други да изхвърлят пръст, а трети да измерват основите на бъдещата църква. Обаче работата още в началото се затруднила, трябвало да се отсече една вековна борика, която се издигала насред оброчището. Никой не се наемал за да не го „скесало свещеното дърво”. Най-сетне се престрашили да се заемат с тази работа Илия Панчерски, Гого Куртювски и зидарят Дупчо от Левочево и отсекли дървото. Освен това оказало се че, мястото било собственост на две момичета сираци и било единствоното им препитание. Тогава Метакса Марчовски им дал даром място за градина в Долната махала. Но най-много пречели на работата мохамеданите. Те като видели че, строежа на църквата е започнал макар и на друго място се разгневили много и дори причаквали работниците заплашвайки ги със смърт, а през нощта ходели на мястото и се опитвали да разрушат това което през деня е изградено. Зидарите и работниците се уплашили и един по един започнали да напускат работа. Като разбрали за това ръководителите на строежа Калин Шерков, Хаджи Златил, Узун Харит, Волко Метексовски и Киряк Радков се събрали на съвещание в Шерковата къща и решили да искат помощ и съдействие от митрополията и турското управление в Пловдив. Узун Харит отишъл в Станимака (Асеновград) да се съветва с Уста Ивана по техническата и стройтелна част на църквата, а Волко Метексовски се отправил направо за Пловдив, да търси подкепата на властта, чрез всесилния тогава български първенец Вълко чорбаджи Чалъков. От Станимака Узун Харит заминал също за Пловдив с писмо до пловдивският митрополит Никифор от станимашките първенци-българинат Уста Иван и гръкът Сотир Льолчю. Пратениците свършили благополучно възложената им задача.

След десетина дни от съвещанието в Шерковата къща, в Чепеларе от Пловдив пристигнал царският сейменин, албанец-мохамеданин. Узун Харит и Волко Метексовски си дошли в селото един ден преди пристигането на сейменинът. Те донесли и фермана, който до тогава се съхранявал в митрополията. Сейменинът бил пратен от Пловдив с заповед, да обуздае и усмири чепеларските мохамедани и да съдейства за по-скорошното построяване на църквата. Мохахеданите като разбрали защо е дошъл в селото сейменинът, събрали се в джамията и след вечерната молитва, вкупом се отправили към конака на сейменина. Той ги посрещнал добре, но като чул, че не са съгласни със сроежа на църквата се разгневил и започнал да ги укорява с думите:
- Вие сте бунтовници и непокорници на царските заповеди! Вие не зачитате царския ферман! Вие не само, че ще се смирите, но и ще и да помагате на свойте кумшии да си изградят черквата. Не подчините ли се, ще бъдете строго наказани. Такава е царската заповед.
- Ако има царски ферман ще се покорим на царските думи, казл имамът и млъкнал.
Сейменът показал царският ферман и го дал на имама да го прочете. След това мохамеданите започнали да се разотиват. На двора в тъмнината някои от тях изгубили обувките си и помолили Пьотка Панчерски, у когото бил отседнал сейменинът на конак, да им светне за да си намерят обувките. Те използволи случая да помолят домакина да каже на сейменът, че те нямат нищо против християните и строежа им на църква, но имамът ги заставял да им пречат.
На другия ден, сейменинът дал устна заповед да се събере мало и голямо на мястото, където ще се строи църквата и да започнат да работят. Сградата трябвало да се построи и покрие в течение на един месец. Заповедта била изпълнена. Мъже, жени деца и старци оставили настрана ежедневните си задължения и като мравки се събрали на старото църковно-оброчище. Едни къртели скали, други дялали мраморни камъни, трети подзидвали стръмнините, четвърти гасили вар а пети заравнявали мястото и т.н. Жените които имали кърмачета прекъсвали работа само да нахранят кърмачетата си, които висели в люлките си по близките сливи и отново се връщали да работят. Сейменинът, който се преместил на конак у Шерка, близо до църквата, всеки ден бил при работниците. С камшик в ръката, той настоявал никои да не мързелува. Един ден видял как един чепеларски християнин изоставил работата си при църквата и с мулето си отивал за дърва или по някаква друга кърска работа. Без да го попита къде е тръгнал сейменът извадил пистолета си насочил го към чепелареца и стрелял. За щастие не успял да го уцели, но след този случаи никои не посмял да наруши царската заповед. Благодарение на строгостта на сейменинът, църквата била построена и покрита с плочи до 11 ноември стар стил или до Св.Филип, както бележи в записките си свещеник Марин Караджов. През зимата на 1834/1835 година, Хаджи Златил и други дърводелци изработили иконостасът другите дървени части.

Към края на месец март 1835 година църквата „Св.Атанасий Велики” била изцяло довършена готова за освещаване. Довършени били и църквите в Павелско и Широкалъка. Митрополит Никифор като разбрал, че всичко е готово определил датата 11 юли за освещаване на чепеларската църква. Този ден се очаквал с нетърпение от всички. На 10 юли митрополит Никифор пристигнал в Чепеларе. Той бил тържествено посрещнат от чепеларци и пристигналите гости от другите села. Владиката придружавали сеймени, дякони, чибукчий, псалтове и 300-400 души павелци и хвойненци. Чепеларските християни били много радостни, защото от основаването на Чепеларе до сега не бил идвал владика при тях. По заповед на митрополита, в събота вечерта бил извършен водосвет в калинкехаьовия параклис и след това, всички църковни вещи били изнесени от тоя параклис и тържествено пренесени в новопостроената църква. На другия ден /неделя/ след освещаването на църквата, светските тържества били пренесени в ливадата на Гана-Баталска до Кара-Ибрахимовия хан, тоест на мястото, където преди християните празнували Петровден, Св.Неделя и други летни празници. Привечер на тържеството в ливадата да погледат голямото хоро дошли: митрополит Никифор, Хасанага Тъмрашки, Салихаговия брат Лиман Шишманага, Исеината и други видни лица от Пловдив, Ахъчелибийско и Рупчос. Високите гости стояли на пейки, които били застлани с кози халища. Малко по на страна от владиката и другите големци стоял и бившият рупчовски управник Кара-Ибрахим. Той умислено и с разсеян поглед гледал хорото, често се ихохвал и казвал:
- Холла! Холла! саков силен другош ни е станувал в наше село! Право ли казвам, чорбаджалар?
- Право казваш, ага, отговорил Хаджи Златил.
- Ферджифелек дюня си, Златиле, добавил Кара-Ибрахим и навел глава.
През време на тържеството, Кара-Ибрахим нито поздравил, нито започнал някакъв разговор с Хасанага и ахъчелебийските големци.
На другия ден след освещаването на църквата митрополит Никифор поръчал до му приготвят една мраморна плоча. На тази плоча владиката написал с мастило името и титлата си , както и датата на освещаването. След това наредил на Хаджи Златил, да изработи с глето паметната плоча и да я постави на определеното и място.
Тази плоча се пази и до днес в музея при храма.