Параклиси

От грехопадението насам човекът е склонен да греши, усърдно го прави, а после гузната му съвест /за тези, които я имат/ го кара да търси изкупление за греха. И го е намерил в лицето на жертвеното агне, което, оросявайки с кръвта си олтара, поема греховете човешки. От дълбока древност това става по оброчищата – белязани от Бога места, на които по-късно са строени храмове и параклиси, тачени явно и тайно, забравяни и преоткривани, рутени и отново съзиждани...
Сегашното селище Чепеларе е само поредното в тази изключително удобна котловина За негово начало се приема 1701-5 г. когато тук започват да се заселват бягащи от потурчване християнски семейства. Нуждата от традиционните религиозни свещенодействия и обреди ги подтиква да преоткрият свещените грамади на манастири, храмове и параклиси на старо християнско селище, съществувало тук до XIV век и, по всяка вероятност, унищожено от нахлуващите в планината турци. Особено активен бил един предвъзрожденец с възрожденски дух - Калин кехая, който до към 1760 г. окончателно определя местата на старите оброчища и техните празници. Там започват да празнуват, да колят курбани, да палят свещи и да се молят, а след това да вият тежки хора и пеят песните, прочули след векове Родопа планина

По-късно строят две църкви "Свети Атанасий Велики" – 1835 г. и "Успение Богородично" - 1867 г. и отново се захващат с градеж на параклиси. До този момент 2005 г. в околностите на Чепеларе, Проглед и Пампорово има общо 22 параклиса, като 6 от тях са построени след 1989 г. Строежа им се превърна в общоградско дело, в което наред с християните, участваха и българомохамедани и роми. Като редовни и най-щедри ктитори се изявяват „Пампорово-ски” ООД фирма „Стиф” и др., а парцелите по стара традиция са дарение от отделни фамилии. На 30.10 1999 г. бе тържествено осветен най-новия храм – "Успение на Пресвета Богородица" в Пампорово, като в неговото съзиждане взе участие целият български народ, както и дарители от чужбина.
Всички тези храмове и накацалите по билата стари и нови параклиси, опасват града с една свещена молитвена броеница и осигуряват неговата небесна закрила.

Параклисите са част от културно-историческото ни наследство. Длъжни сме да ги ценим и пазим, защото заемат достоен дял в нашата не винаги достойна история. Длъжни сме, защото агресивността на настъпващата бездуховност е заплаха за всички стойностни неща, а те са едно стойностно наследство, градено с кал и пот и отстоявано с кръв и сълзи през вековете.
Необходими са ни и в личен план, защото повече от сигурно е, че ще продължаваме да грешим, а след това ще търсим жертвения агнец да поема греховете ни... И ще оросяваме с кръвта му оброчните камъни, както са го правили дедите ни и техните деди, ще палим свещи в опушени и нови параклиси, а след водосвета ще сядаме под елите, ще ядем от курбана и ще пием от лозовия сок, ще се веселим и добра дума ще думаме, защото това е великата мисия на християнството - да ни направи по-добри, а параклисите са едно от малкото места, където това чудо все още може да се случи.

През пролетта на 2004 г. настоятелството при църквата "Свети Атанасий Велики" в Чепеларе спечели с проекта „Духовен туризъм” обявения от фондация "Покров - Богородичен" конкурс. Основната цел на проекта бе приобщаване на младежта към ценностите на християнството. В продължение на 7 месеца 33 ученика посетиха по-голямата част от чепеларските параклиси, запознаха се с тяхната история, с житията на светиите, на които са посветени и с основните канони на християнството. В беседи и непринудени разговори сред природата, те научиха много и много интересни неща, свързани с историята на този край, за ролята на християнството в създаването и духовното издигане на Чепеларе.
В основния екип, който организира и реализира този проект бяха Екатерина Стайкова - координатор, свещеник Николай Тодоров - председател на църковното настоятелство към църквата и Костадин Глушков - Водач по параклисите и историята.

Брошурата от където са използвани материалите тук е финала на проекта и има за цел да извади наяве позабравената, а в много случаи - и неизвестна история на чепеларските параклиси. Предназначена е за учениците, за техните родители и гостите на града. Спонсорирана е и от Община Чепеларе, която за пореден път доказа правилната си позиция по отношение на духовното ни наследство като важна част от настоящето и гаранция за бъдещето.
Добре ще е ако тази малка книжка се превърне в един своеобразен духовен пътеводител, който да насочва търсещите в сигурните и проверени пътеки, водещи към параклисите. Защото нали в края на всеки път трябва да има храм, който да осмисля нашето пътуване. И човек поне веднъж в живота си трябва да извърви пътя до него.