Свещеници

• 1835-1837 г. – свещеник Василий
• 1837-1838 г. – свещеник Матейко
• 1838-1839 г. – йеромонах Леонтий
• 1839-1853 г. – йеромонах Синесий
• 1853-1856 г. – йерей Константин
• 1856-1884 г. – свещеник Манол
• 1885-1914 г. – свещеник Марин
• 1914-1924 г. – протойерей Христо
• 1925-1952 г. – протойерей Евстати
• 1952-1972 г. – протойерей Ангел
• 1972-1985 г. – свещеноиконом Васил и ставрофорен свещеноиконом Петър
• 1985-1998 г. – свещеник Николай /Рангелов/
• 1998-2005 г. – свещеник Николай /Тодоров/
• Септември 2005 г. - Август 2006 г. - свещеник Станимир Минков
• Август 2006 г. - свещеник Виктор Христев (действащ свещеник)
  
  
  

1853-1856 г. – йерей Константин

Петият свещеник бил отец Константин. Той дошъл заедно с шивачите и зидарите от остров Тасос и бил също грък като отец Синесий, но за съжаление не бил толкова образован и учен като него. Отец Константин бил висок, слаб, пъргав, откровен и добродушен. Той живял просто и се държал добре със селяните, та и те го обичали и почитали. Отец Констастин довел в Чепеларе и две момчета, негови роднини. Едното момче се казвало Георги и било терзия, а другото се казвало Янко и певец /псалт/ и помощник на отеца. Янко бил учен и чепеларци го назначили за учител, под ръководството на отец Константин, защото бил много млад.

Свещеник Константин служил при храма „Св.Атанасий Велики” от 1 юни 1853 година до 30 май 1856 година.

Напуснал селото доброволно, защото за свещеник бил ръкоположен чепеларският жител Манол Х. Волков, та неловко му било да остане в Чепеларе при наличието на местен свещеник. Но преди да си замине добрият грък повикал отец Манол и в продължение на 2-3 месеца го усъвършенствал и дообучил за бъдещото му служение.