Свещеници

• 1835-1837 г. – свещеник Василий
• 1837-1838 г. – свещеник Матейко
• 1838-1839 г. – йеромонах Леонтий
• 1839-1853 г. – йеромонах Синесий
• 1853-1856 г. – йерей Константин
• 1856-1884 г. – свещеник Манол
• 1885-1914 г. – свещеник Марин
• 1914-1924 г. – протойерей Христо
• 1925-1952 г. – протойерей Евстати
• 1952-1972 г. – протойерей Ангел
• 1972-1985 г. – свещеноиконом Васил и ставрофорен свещеноиконом Петър
• 1985-1998 г. – свещеник Николай /Рангелов/
• 1998-2005 г. – свещеник Николай /Тодоров/
• Септември 2005 г. - Август 2006 г. - свещеник Станимир Минков
• Август 2006 г. - свещеник Виктор Христев (действащ свещеник)
  
  
  

1856-1884 г. – свещеник Манол

Шестият свещеник бил Манол Х. Волков. До 12 годишна възраст той пасял добитък по ливадите и се славел с това, че бил буйно и опърничево, но пък за сметка на това много умно момче. Баща му, кроткият Хаджи Волко, го завел на остров Тасос, да се ичи и чиракува за терзия. Но там Манол буйствал и се биел с другите терзийски и зидарски чираци. За да стане човек Хаджи Волко го изпратил в светогорския манастир Ватопед. Там момчето останало до 23-тата си годишнина.

През 1851 година светогорският възпитаник се завърнал в Чепеларе. По обноските, облеклото и държанието на Манол, чепеларци и отец Синесий разбрали, че той е станал човек, затова му преложили да стане учител. Манол не искал да остава в Чепеларе, но баща му го убедил да не се скита, а да се задоми в родното си село. След две годишно учителстване /от 1851-2 до 1852-3 година/, през което време се задомил за дъщерята на Ташю Нареченски. Манол напуснал селото и станал учител в Станимака /Асеновград/.

В края на 1855 година той бил ръкоположен за свещеник от пловдивския митрополит и по покана на отец Константин, дошъл в Чепеларе за свещеник при храм „Св.Атанасий”. Отец Манол за времето си, действително бил умен човек. Той умеел да говори и пише на грецки език, познавал и старата гръцка история, но въпреки, че бил гръцки възпитаник не се гърчеел. Макар и да е бил духовник, той по нрав и привички, не се отличавал от светските хора. Обичал веселбите и софрите, а пък и сам бил гостоприемен и щедър. Училищните и другите обществени работи му били присърце. И понеже владеел гръцки език, при това бил и добър стилист, всичката селска писменна работа била възложена на него. Отец Манол съчинявал писмата, отговорите и заявленията на гръцки език, а след това били превеждани, според назначението им, на турски или български език. Имамът Мехмед ефенди превеждал писмата на турски, а Иван Г. Найденов на български език. От 1855 до 1873 година най-образованите хора в Чепеларе били имамът Мехмед ефенди относно турският език, отец Манол относно гръцкият език и Иван Г. Найденов относно българският език. Свещеник Манол Хаджи Волков бил енориски свещеник при храм „Св.Атанасий” до 1884година. Починал е през същата година в пловдивската държавна болница от гангрена на кракът. Опелото е извършил епископ Гервасий на пловдивските градски гробища където е и бил погребан. На погребението са присъствали двамата му синове – Лазар и Тодор и писателят, тогава ученик Васил Дечев.

Богослужението на църковно-славянски език е било въведено в църквата „Св.Атанасий” през 1865 година след като пловдивският руски вицеконсул Найден Геров дал на отец Манол и църковните настоятели Атанас Гочов и Кольо Чиликят няколко богослужебни книги на църковно-славянски език.