Свещеници

• 1835-1837 г. – свещеник Василий
• 1837-1838 г. – свещеник Матейко
• 1838-1839 г. – йеромонах Леонтий
• 1839-1853 г. – йеромонах Синесий
• 1853-1856 г. – йерей Константин
• 1856-1884 г. – свещеник Манол
• 1885-1914 г. – свещеник Марин
• 1914-1924 г. – протойерей Христо
• 1925-1952 г. – протойерей Евстати
• 1952-1972 г. – протойерей Ангел
• 1972-1985 г. – свещеноиконом Васил и ставрофорен свещеноиконом Петър
• 1985-1998 г. – свещеник Николай /Рангелов/
• 1998-2005 г. – свещеник Николай /Тодоров/
• Септември 2005 г. - Август 2006 г. - свещеник Станимир Минков
• Август 2006 г. - свещеник Виктор Христев (действащ свещеник)
  
  
  

1839-1853 г. – йеромонах Синесий

След голямото упорство и на двете страни, най-накрая бил избран и удобрен свещеникът Синесий. Той бил гръцки калугер от остров Кипър. На младини Синесий бил послушник и ученик на Йерусалимският патриарх, а след като станал йеродиакон, служил при цариградския патриарх и от там бил преведен за свещеник и проповедник в пловдивската митрополия.

Четвътият свещеник бил отец Синесий, който дошъл в Чепеларе само с една дрипа на гърба и се настанил да живее в една стая на току-що построеното училище в църковния двор. Но след няколко години, когато се позамогнал, се пренесъл да живее в къщата на Еня Бозукът. След 13-годишно свещенодействане в Чепеларе, отец Синесий, в началото на 1853 г. напуснал енорията си и отишъл в Пловдив за свещеник при храма „Св.Константин и Елена” при Хисар капия. След 10-годишна служба в този храм, той се завърнал в Чепеларе, но не като енорийски свещеник, а само да прекара старините си.

Свещеник Синесий бил много учен, сериозен и отличен проповедник, та го уважавали и почитали не само християните, но мохамеданите. Когато се случвало училището да остане без учител-отец Синесий сам събирал децата и ги учел да четат и пишат. Както всеки просветен грък, така и отец Синесий бил подражател на великата идея да се погърчат родопските българи християни, но за постигане на тази цел трябвало да се работи разумно и тактично. На първо място започнал да погърчва собствените имена на хората въпреки волята им. При кръщаване на децата, родителите и кръстниците произнасяли имената: Злата, Сребра, Каню, Сивко, Ружа, Мара, Добра, Петко, Стоян, Радко, Велю и др., а той ги кръщавал с имена: Мерахла, Фотя, Марта, Елисавета, Евангелина, Анастасия, Калина, Стефан, Васил и др.-все гръцки и библейски имена. След това обяснявал, че посочените от кръстниците имена били езически и варварски, а поставените от него-хрисиянски и евангелски. За да издигне в съзнанието на чепеларци Православната Църква, отец Синесий хвалил Йерусалим, Света Гора, Патриаршията, Елада, Атина и други славни места. По негово настояване и насърчаване неколцина по-видни чепеларци като Златил Мурджьов, Тодор Сивковски, Волко Сивковски и Радко Саващов отишли на поклонение в Йерусалим и Света Гора и станали хаджии. В Чепеларе било открито и редовно училище с гръцки учител.Чепеларските младежи Атанас Марков и Дрею Кацарски знаели молитвата „Отче наш” и символът на вярата на църковно-славянски, но отеца не им позволявал да ги произнасят в църквата на този език, защото според него, той бил варварски. Но въпреки всички усилия отец Синесий не успял да погърчи чепеларци, а станало точно обратното. Гръцкият език в църквата бил заменен с цълковно-славянски, а в училището се въвело изучаването на български език. На стари години отец Синесий се принудил да изучава „варварски език”, за да може без негодувание от страна на енорияшите си да казва в църквата:”Отце нас идзе еси на небесех” и символът на вярата. На стари години той твърде много обеднял и живеел изцяло от милостиня. Починал през 1885 г. на 93-годишна възраст.

Отец Синесий след 13 годишна служба напуснал Чепеларе през месец март 1853 година, в началото на Кримската /Севастополската/ война. ПРез това време в селото имало само жени, деца и няколко старци. Мъжкото работно население било пръснато по работа и печалба. Когато зидарите и шивачите на остров Тасос разбрали, че Чепеларе останало без свещеник, убедили един тамошен да дойде и замести отец Синесий, още повече че на чепеларци омръзнало все да търсят свещеници от Пловдив и чрез владиката.