![]() |
|
|
|
||||||
Рекламата не е лъжица за всяка уста
"Модний магазин на Димитър Попов и Дионисий Йоанидис, в който ще намерите голям избор на - английски прежди, копринени франсе платове, черни допасета, чер сатен талшоп, чилинтра плюш, кадифета, етамин за фистанлъци, кретони и балансета, дамаски за мобили, кастори за дамски жакети, казмири за мъжки костюми, бархети, скефорти, батисти - колорирани за блузи, ажури бели и черни, французки перкалъ хасета, бурнузи, хавлии, вълнени и копринени кордели, ковьори и др. Цени най-умерени". Тази дълга реклама, изпъстрена с толкова много чуждици, бил "трудносмилаема" за обикновения станимаклия. Известният зевзек Митьо Ганиолу, размахвайки вестника с рекламата, решил да се позабавлява с един от собствениците на магазина, казвайки: "Абе бай Дионисий, аз от тази реклама половината и повечето нищо не разбрах. Вземи та ми преведи значението на всяка дума". Бай Дионисий взел вестните, разгънал го важно и замислено рекъл: "Ами Митьо, това не е за твоя плитък акъл. Всички платове при нас са едни и същи - важното е да се шашне купувачът, да влезе в магазина, а останалото е наша работа, на слугите на Меркурий". Митьо се замислил, пък дали този човек не казва истината и влязъл в магазина. Погледът му бил привлечен от един копринен франче плат, който и купил. Ушил си панталон, но не смеел да го носи. Всички му се смеели: "А бе, Митьо, ти галиба по френската любов го даваш с този треперещ копринен панталон!". |