На 19.10.1906 година пламва стихиен пожар в Амбелинския квартал. Гори голямата и хубава къща на потмоствените търговци Маджир. Своевременно е извикана пожарната команда на града, която веднага пристига с 4 тулума пълни с вода. Уплашените близки на търговеца избягали, изоставяйки имуществото и бързайки да спасят живота си. Недоумение будило поведението на собственика на къщата Апостол Маджир Джабар. Той спокойно си седял и си пиел кафе ала турка, въпреки че слугата доложил за избухналия пожар.

Нещо повече. Той упрекнал господаря си, че стои безучастен в създалата се ситуация. "Как така бе, чорбаджи, къщата отива зян, а ти пръста си не мръдваш?" Стопанинът отговорил със спокоен глас: "Ами защо да се кахъря... Тя, къщата, щом е почнала да гори не можеш я спаси. Нека си гори, цялата да отиде на дим, та по-лесни да са ми сметките със застрахователите".

Необичайното поведения на мастития търговец било обяснено от излизащите по онова време вестници в Станимака. "Секретът" бил в следното: просто къщата, заедно с цялото имущество, била застрахована в две много известни и надеждни застрахователни агенции - "Балкан" и "България". Така или иначе пожарът бил потушен, но от хубавия имот нищо не останало.

Когато Апостол взел крупната сума от застрахователните къщи, касиерът го попитал простичко: "Чорбаджи не съжаляваш ли за бащината къща?". И отговорът бил простичък: "Ами защо да съжалявам. Трийсет години живях в нея. Беше ми омръзнала. Сега ще си вдигна нова.".

Така е. Хора като Маджир могли да си позволят това - направата на нова къща. Затова и пожарът не би могъл да ги уплаши.