В началото на осемдесетте години Владо Воденичаров - Манийката е председател на втора асеновградска дружина. За него се говори, че е най-опитен и с най-точен мерник ловец. Той е син на партизанин и затова още като младеж е осъществил мечтата си да стане ловец. Една вечер в хижата им "Глиган" след като бе отстрелял огромен глиган, започна този разговор. - Беше краят на октомври. Председателят на дружество "Сокол - Асеновград" бай Йордан Райчев ни събра в канцеларията си и каза: - десет ловци сте членове на БКП, затова ще пазите в пълна тайна това, което ще ви кажа, иначе - тежко ни. Утре ще ловувате с др. Тодор Живков. Точно в 6 часа да сте тук и готови за лов.

Цяла нощ не спах. Почиствах пушката, преглеждах патроните, подготвях ловджийското облекло и обувки. На сутринта в пет часа бяхме на определеното място. В седем часа се появи пикап. До шофьора бе един як българин с ловен костюм. Той излезе, стисна ръка на Райчев и го запита: "Това ли са? Гарантираш ли за тях?". Получи задоволяващ отговор и нареди да се качваме. След около час пикапът спря на десетина километра от гр. Лъки в посока село Манастир. Не ни позволиха да слизаме и започнаха разговори по радиостанцията. Нареждането за тръгване към изходната позиция дойде след час.

- Другари - строго започна якият - ловуваме в резервата "Карамуш". В този район има много диви свине, но те могат да побегнат към вас или в ляво, или в дясно. Задачата ни е да ги отправим право нагоре по стръмното - на километър, където има равнинка. Там е направена вишка, от където ще ловува др. Тодор Живков. На равното ще се покажете след като ви наредя. До там няма опасност някой от вас да бъде ранен. Не се страхувайте! Оставете пушки и патрони на седалките и без оръжие се наредете пред колата в колона по един.

Аз веднага реагирах:

- Та нали ще ловуваме? Как без пушки...
- Изпълнявай нареждане! - изсъска якият - Лов правят не само ловците на постовете, а и тези, които им изпращат дивеча. Трябва да скачате от радост, че ловувате с др. Живков.

След около 40 минути заехме позиция в една редица - на около 40-50 метра един от друг. Обхванали бяхме разстояние над 500 метра на било, обрасло с дъбова гора. Започнахме с подвиквания, подсвиркване с ръце и само след 5 минути започнаха високо над нас гърмежите. Стреляше се без прекъсване, като на война. Докато стигнем равното, поне пет ранени прасета летяха към нас като снаряди и добре, че успяхме да се опазим.

Минахме през много хранилки, зареждани с тонове фураж и сол. Това изобилие от храна бе събрало глигани от къде ли не. На петдесетина метра от мястото на изстрелите, стрелбата спря и тогава получихме нареждане да излезем на равното. Бай Тошо с маскировъчен костюм махаше с ръка и весело поздравяваше:

- Благодаря ви, другари! Вижте вашия пръв държавник колко е добър и като ловец! Може би днес съм поставил рекорд по броя на отстреляни глигани.

И действително се виждаха над петнадесетина прасета.

- Поздравяваме ви др. Живков - провикнах се с всички сили, но не и с искреност. Кое прасе дарявате на нас?
- Юнаци, довиждане! Моите хора ще ви възнаградят, а този дивеч до грам ще бъде даден за разпродажба на народната кооперация в Лъки. С получените пари ще осигурим фураж за свине, сърни и елени в резервата.

Върнахме се разочаровани. Пред пикапа ни посрещна шофьорът му и ни възнагради с по 20 лв. Взехме ги да не се обиди нашият пръв държавник, с когото имахме честта да ловуваме.