Вярно е, че славата на Асеновград е свързана преди всичко с виното. Да, но се оказало, че града има и друга слава. И тя е свързана с хубавите луканки. Техен майстор е Трифон Трифонов, който от 18 годишна възраст се занимава с колбасарство: Занаята учил най-напред при братя Докузанови в София, след това при братя Матеви в Пловдив. Четири години чиракувал и чак тогава решил да се яви на изпит за майсторско свидетелство. Това станало през 1941 г. Документът бил издаден от Пловдивската стопанска камара. И тъй като всеки един майстор майстор трябвало да има и работилница, отворил я и бай Трифон. Но нещата се променили за бай Трифон. Национализирали всичко и високопоставени партийци му казали категорично: "Или отиваш в Месокомбината, или никъде".

И цели 32 години изкарал в Асеновградския месокомбинат. След това го взели във ВИХВП в Пловдив да учи студентите на майсторлък.

Още когато бил в Месокомбината, хора на тогавашния министър Добри Джуров донесли 2 елена и 3 диви прасета, които били лично ударени от него. Приготвили луканките, показал майсторлъка си бай Трифон, изпратили ги във Витиня - в правителствената резиденция. Не след дълго същите хора отново дошли в Месокомбината и заповядали на смаяния майстор : "Качвай се, шефът иска да те види". Изплашен, той тръгнал. Каква била загадката. На учение на Варшавския договор нашият министър почерпил колегите си с прочутите луканки, приготвени от бай Трифон. Всички твърдели, че такава вкусотия не са яли. Заслужава си да видиш майстора на тези деликатеси.