Публикации
|
Нови данни за античното
селище в Асеновград - Росица Моревa
Античното
селище, което се е намирало на територията на съвременния град,
все още е слабо проучено.
В периода 1969-1972* година, при разкопаването
на улици в града за канализационни мрежи, са направени няколко
случайни открития, които хвърлят известна светлина върху неговата
история.
Случайните находки и особени тези, чиито местонахождение е неизвестно,
не позволяват досега да се уточнят границите на античния град.
Известна светлина хвърля разкопаната през 1956 г. тракийска
могила в местността "Керемидарницата". |
|
Тя се намира северозападно от ж.п. гарата, с богат погребален
инвентар: Тракийска колесница, бронзови и стъклени съдове, оръжие.
Датирането на материалите от края на I век и началото на II век
от н. е. ни дава основание да смятаме, че в този период тук е
съществувало тракийско селище. Това предположение се потвърждава
по-късно с откриването на част от сграда, изградена от големи
каменни блокове, свързани с железни скоби от същата епоха.
В различните райони на днешния град са били откривани и се откриват
тухли, керемиди, архитектурни детайли, които подсказват, че на
територията на Асеновград е съществувало значително антично селище.
Последното е засвидетелствувано и от епиграфски паметници.
През 1969 г. при изкопа на канал на ул "В. Търново"
до ж.п. гарата строителите попаднали на гроб. При направените
наблюдения се установява, че гробът е изграден направо в земята,
оформен с 4 големи тегули (керемиди), по две от дългата страна,
срещащи се под остър ъгъл. Ориентиран е север-юг. Погребален инвентар
не е намерен. Гробни съоражения от този вид са непознати в Тракия
и Мизия до завладяването им от римялните. Те се срещат едва от
края на I век и началото на II век от н.е. и то в градските некрополи,
а по-късно и в могилите. Най-масово тези гробове са разпространени
в III век.
При разкопаването на ул "Добруджа", пак в същия квартал,
на 100 м южно от ул "В. Търново", на дълбочина 1.80-1.90
м са открити многобройни фрагменти от керамика: местна, тракийска
и вносна, която се датира от VI до III в пр н. е.
През пролетта на 1972 год. пак при изкопа на канал на ул "Клокотница",
на около 150 м. на юг от ул "Добруджа", е открит гроб.
Около разпръснатите кости не е имало погребални съоражения. До
скелета са били намерени голяма глинена кана, местно производство,
и малка чернофирнисова чашка, внесена от Гърция. Съдовете се отнасят
към IV-III в пр. н. е.
Сумирайки старите с новоизвестните данни, бихме могли да направим
следните изводи: Тракийското селище, което през бронзовата епоха
се е намирало навътре в планината, по-късно слиза в равнината,
където условията за живот са били по-благоприятни. Това става
около VI в пр. н. е. Потвърждава се от единичните находки в квартала
югозападно от гарата, а също и от по рано-известните: въоражение
на тракийски войн, монети и др. Въз основа на археологическите
материали бихме могли да очертаем границите на селището. На изток
то е достигало бреговете на Чая, чието корито е минавало под бул
"Ал. Стамболийски", на запад до планината, на север
до ж. п. гарата, ул "В. Търново", а на юг вероятно е
стигало до първите склонове на родопите. В тези граници се е намирал
и некрополът му. Известно е, че е съществувало още едно антично
селище на десния бряг на реката, около "Баделема".
По-късно, около I век от н. е., градът се е разрастнал и слязъл
още по на север. Това е засвидетелствувано от сградите на ул "Илия
Михайлов" и некропола в местността "Керемидарницата".
В тези си граници античното селище е съществувало до средата на
III в, когато готите опустошили и опожарили Пловдив и неговите
околности. Вероятно тогава селището се е изместило по на юг, навътре
в планината.
-------------
*Статята е публикувана през 1975 г. затова са използвани старите
наименования на улиците в града
|