На 11 февруари 1899 година пловдивчанинът Хенрих Айнигер подава заявление в общината на Станимака от името на белгийската фирма на Карел Драйфус и Александър Майер да им бъде дадено на концесия използването на р. Чая за електрическо осветление на града и построяване на електрически трамвай от Асеновград до Пловдив.Асеновградските общинари забавили отговора, защото изчаквали подобно решение и от пловдивските общинари. Появили се хвалебствени статии в пловдивския периодичен печат.

Направеното предложение за електрифицирането на града и прокарването на електрически трамвай от Асеновград до Пловдив породило голям интерес сред жителите на двата града. Голям шум се вдигнал и в нашия град. Не били малко и критичните настроения на нашите граждани. Особено недоволни били собствениците на земите, през които трябвало да построят каналите, а така също и трасето за трамвайната линия.

В разгара на спора пловдивските общинари приели предложението на белгийците. Това решение подтикнало и асеновградските старейшини да решат положително този сложен проблем. На 4 август 1900 година кметът Христо Калеев свиква общинарите на заседание. След оспорвани препирни се стига до следното решение: "Съветът в Станимака, като взе предвид гореизложеното и че инсталацията на нашата река ще донесе голяма полза на града ни, било че ще се открие работа за много хора, било че и нашият град ще бъде електрически осветляван и съединен с Пловдив чрез електрически трамвай, преимуществата от които са големи за икономическото и търговско промишлено отношение, единодушно прие да се даде концесията на фирмата".

Лятото на 1900 година е много оживено в града и по протежението на р. Чая. Изливат се канали от бетон, пресичат се терени.

Не се знаят причините, довели до оставката на кмета Христо Калеев, но на 20 септември 1900 година той напуска длъжността си. Вероятно са се породили значителни противоречия по този проблем с опозицията, за да напусне кметът.

След неколкогодишна работа по изграждането на каналите и изразходване на значителни общински средства, белгийските представители внезапно напускат работата и града и се завръщат в Белгия. Мечтите на общинските съветници, на много асеновградчани за електричество в града и трамвай до Пловдив така и не се осъществяват. Остават само бетонните канали да напомнят на поколенията за недовършената работа и за една неосъществена мечта. И, разбира се, поуките от всичко това.